Среброто- Антибиотика на богатите.
Среброто било наречено „Антибиотикът на богатите хора” от американските биолози и епидемиолози, защото въздейства върху структурата на болестотворните едноклетъчните микроорганизми и блокира техния механизъм за размножаване. Това откритие било направено едва през 80 години на XX век и отговорило на всички неизяснени въпроси от рода на „Защо през цялата човешка история от епидемиите се спасявали преди всичко богатите хора?” Защото се хранели в сребърни (а не глинени, оловни) съдове и със сребърни прибори, чрез които организмът им се зареждал с колоидно сребро. А колоидното сребро има силно изразени антибактериални, антимикробни, антивирусни и антигъбични свойства.
Действието на среброто било изследвано векове наред. Но всички знания за него чак до 19 век били резултат на практиката и личния опит. А те показвали, че и най-слабият разтвор на сребърна вода е лековит и унищожава болестотворните организми. Лечебните свойства на среброто били познати още 4000 г. пр.н.е. Херодот, историкът на древния свят, споменава, че персийският цар Кир пиел вода съхранявана в сребърни съдове, че във Вавилон държали в сребърни съдове вода, която после използвали като лекарство. Сцени на пълни с вода сребърни съдове се намират и по стените на множество фараонски гробници в древен Египет, а войниците им поставяли тънки сребърни плочки върху раните си. В древногръцките храмове жреците хвърляли нагорещено сребро в съдовете с вода, с която после лекували болните. А знатните граждани се хранели в сребърни съдове. Римските лечители също използвали сребърна вода за цезарите, но строго пазели тайната си от простолюдието.
Древни текстове говорят, че хирурзите оперирали със сребърни инструменти, а не златни, защото знаели, че така раните няма да се възпалят. Днес използваните никел и хром не дават гаранции за това, но затова пък си имаме антибиотици.
В описания на походите на Александър Македонски се споменава, че войните му заболели и това приличало на масово отравяне, но военоначалниците останали здрави. Сведенията подсказват, че войниците се хранели в оловни съдове, а висшите началници – в сребърни.
През 14 век цяла Азия и Европа били обхванати от чумна епидемия. Заразата започнала през 1333 г. в Китай, откъдето търговци я пренесли във Флоренция и постепенно обхванала цяла Европа. „Черната смърт” отнела живота на милиони хора (само в Англия напр. до 1377 г били повече от 1,5 милиона). Странното било, че оцелявали преди всичко богатите семейства, които тогава се хранели главно в сребърни съдове и онези деца, чиито родители им давали сребърни лъжички като близалки. А дали да не се върнем към подобна практика, вместо силиконовите биберони!
Индиянските вождове от Южна Америка предпочитали сребърните пред златните накити, особено за ушите, придавайки им повече защитни функции върху тялото и духа. И днес се препоръчва при пробиване на уши да се слагат сребърни обеци.
Наполеон Бонапарт навсякъде носел със себе си специален съд за вода със сребърна вътрешност. Той боледувал от рак на гърлото и починал доста години след като загубил съда, може би без да разбере тайната на своето лечение.